Aug 30, 2008, 1:12 PM

Спомен от спомена

  Poetry » Love
963 0 2
Удряй в стената и нека боли!
Нека споменът стане измама,
кажи му най-после да замълчи.
Нека спомен от спомена няма..

Болката в чаши наливай,
за забравата наздравица вдигни,
на малки глътки бавно отпивай.
Следата от мен заличи...

От мечтите ти извърни лице,
и тях вече не поглеждай.
Остани със празно сърце,
живота си наново подреждай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....