Спомен с ухание на канела и мед...
Знаеш ли? Напомняш ми на някого...
с това нежно ухание на канела и мед...
Пробуди в мен спомен за лятото...
водка-мартини с много лед...
Вървяхме по плажа... помниш ли?
Бяхме боси, хванали се за ръце...
и толкова безумно влюбени...
Изпивах те с очи, докосвах твоето лице...
Там, на брега на нашето море...
ти обеща да ме обичаш вечно...
Помня как трепна моето влюбено сърце...
от думите изречени със много нежност...
Бяхме толкова щастливи... нима забрави?
Как бързо всичко между нас се промени...
След себе си единствено спомени остави...
спомени, от които и до днес ме боли...
Изгубихме толкова време да се обвиняваме...
за грешки, допуснати несъзнателно, може би...
И рушихме, вместо да създаваме...
не простихме, а трябваше, нали?
Усещам твоето ухание около мен да се носи...
Дали е късно сега да простим?!...
Между нас стоят хиляди въпроси...
Да забравим или всеки по пътя си да върви?!...
Лесно е да се откажем без да сме опитали дори...
лесно е да роним тежки и горчиви сълзи...
Но дали е лесно любовта си да преродим...
или просто да кажем: "Всичко свърши"...
Знаеш ли? Казват, времето лекува...
но съществува ли наистина панацея...
За всяка болка лек и колкото и да струва...
живота си бих дала да си купя от нея...
Напомняш ми на някого... а може би греша...
минаха толкова много години...
Промених се и ми е трудно да се реша...
да те попитам ти ли си това, любими?...
© Ани All rights reserved.
