Apr 17, 2007, 4:25 PM

Спомен вечен

  Poetry
799 0 1
Самотна отново пак стоя
и капят сълза след сълзата,
на този плач не мога аз да се наситя,
не мога и да утоля тъгата.

Плача, но това е сладка болка,
не знам, но носи облекчение,
нима толкова хубаво било,
да плачеш заради едно прегрешение.

Постоянно плача, макар, че още си до мен,
но сякаш нещо липсва, нещо ни дели,
без да се скараме не минава и ден,
какво ти има? Моля те, кажи!

Не ми обръщаш почти никакво внимание,
правиш ми се на безсърдечен,
не е кой знае какво страдание,
но продължавай - без мен ще си обречен!

След време ще усетиш липсата на моите ръце,
топлината на обичащото ми те сърце,
целувките, прегръдките и любовта и
липсата на ритъм в песента.

Ще ти липсва допира на мойте устни,
и сладките нощи - нежни, вкусни...
ще ме гледаш само отдалече,
за любов прекалено късно ще е вече.

Аз ще съм те забравила,
последната капка любов - изпила,
спомените - изхвърлила,
следите от целувките - заличила...

Това ще си ти - само спомен далечен,
за мене уж непознат,
но какво ще се лъжа, още те обичам,
този спомен ще е вечен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелиса All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах,защо мислим почти еднакво?
    Странно,явно всеки преживява нещо такова...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...