Спомен за дъжд
Спомен за дъжд
Заваля на разсъмване.
В пет часа сутринта.
Спяха птиците в тъмното
по ръба на нощта.
А дъждът напоителен,
приспивателно тих,
сякаш бе недействителен.
Като в сън. Като в стих.
До отчаяност вкопчани
във екстаз или страх,
бяхме две реципрочности
на един и същ грях.
Като риби на сухото
се задъхвахме, но -
биха чули и глухите
как крещим от любов.
А дъждът продължаваше.
Да вали. Да вали.
Страх го беше беднягата
да не ни раздели.
Но когато си тръгна ти,
той настигна те и
с много нежност прегърна те.
Ти при него се скри.
Оттогава те чакам пак,
да се върнеш за миг.
Щом си спомня, незнайно как -
почва дъжд да вали...
© Александър Калчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Настръхнах! Адмирации!
-
Стихът ти поражда трепетно нежни чувства!
-
Едно късче от твоята поезия е цяла Вечност!!!
Поздрави!!! -
Невероятно нежен и красив стих!!!
-
БРаво . Наистина харесах това което пишеш .
поздрав -
Остана в този сайт, г-н Калчев, един човек, който знае как да пише. Много се радвам, че мога да черпя вдъхновение от творбите ти.
Дано тези 99% графомани от сайта наминават оттук да четат и истинска поезия. -
красота и нежност...разкошен стих...
мъжка сълза е този дъжд...нека вали...за теб и нея... -
Погали душата ми с този спомен! Толкова е хубав, толкова нежен, любовен...невероятен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
