Спомен за дъжд
Заваля на разсъмване.
В пет часа сутринта.
Спяха птиците в тъмното
по ръба на нощта.
А дъждът напоителен,
приспивателно тих,
сякаш бе недействителен.
Като в сън. Като в стих.
До отчаяност вкопчани
във екстаз или страх,
бяхме две реципрочности ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up