Как искам да си ти със мен,
как искам да си тук във всеки миг
и липсваш ми в минутите на самота,
и липсваш ми, дори когато аз не съм сама.
Знам, че ний сме разделени
от дяволите тъй засмени
и знам, че в този тежък миг
едва аз сдържам истеричния си вик.
Но животът продължва,
просто истината е такава,
затова в минутите на самота
просто ще си спомняме за любовта.
© Марина Стоянова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
