Спомен за минало лято
I
Беше юни. И слънцето шепнеше с нас
невъзможни, измислени тайни.
С цвят на младо море беше нежният глас,
обещал ми възторзи безкрайни.
Беше юли. И слънцето палеше в нас
странни мисли, от страст полудели.
Там, сред млади жита в полунощния час,
зазвъняхме горещи и бели.
Беше август. И слънцето скри се от нас.
Даже птиците в миг онемяха.
Любовта се стъписа, стопи се от раз,
а звездите прощално ѝ махаха...
II
Беше юни. Метличини сини
бях си вплела в косите, когато
през съня ми ти нежно премина
и прошепна: "Виж нашето лято!"
Беше юли. Взриви се страстта ни
и бронзира телата ни слети.
Пожелахме така да останем...
Сто години светулки да светят.
Беше август. Светът ми смали се,
изгоря от нещастното слънце.
Тъжен мъж прекоси мойта мисъл
и отвя любовта ми до зрънце.
Беше лято. Дойде със надежда
и щурци се надвикваха в здрача
А след лятото – есен... Изглежда
със дъжда дълго-дълго ще плача...
III
Беше юни. И слънцето шепнеше с нас
невъзможни, измислени тайни.
С цвят на младо море беше нежният глас,
обещал ми възторзи безкрайни.
Беше юни. Метличини сини
бях си вплела в косите, когато
през съня ми ти нежно премина
и прошепна: "Виж нашето лято!"
Беше юли. И слънцето палеше в нас
странни мисли, от страст полудели.
Там, сред млади жита в полунощния час,
зазвъняхме горещи и бели.
Беше юли. Взриви се страстта ни
и бронзира телата ни слети.
Пожелахме така да останем...
Сто години светулки да светят.
Беше август. И слънцето скри се от нас.
Даже птиците в миг онемяха.
Любовта се стъписа, стопи се от раз,
а звездите прощално ѝ махаха...
Беше август. Светът ми смали се,
изгоря от нещастното слънце.
Тъжен мъж прекоси мойта мисъл
и отвя любовта ми до зрънце.
Беше лято. Дойде със надежда
и щурци се надвикваха в здрача.
А след лятото – есен... Изглежда
със дъжда дълго-дълго ще плача..
© Нина Чилиянска All rights reserved.
