Спомен за отлетелия Човек
СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене.
С букетче пролетни цветя
или със стихове и песни,
за всичко ще се разплатя,
щом камъкът ми се отмести.
Ще литна – от глухарче пух –
човек, записан в клас пернати.
За теб ще пея – светъл дух,
през времена и необяти.
Из пламналите небеса,
неосквернен от черни мисли,
дано ми чуе Бог гласа –
бях твой във обичите чисти.
Ще милвам твоите коси,
ще си редя молитва в бяло –
когато Господ ме спаси
от моето ужасно тяло.
© Валери Станков All rights reserved.
