Nov 9, 2010, 11:25 PM

Спомен за приказка

  Poetry » Other
579 0 5

                                                                          В операта “Хофманови приказки”

                                                                     от Жак Офенбах  има едно незабравимо       

                                                                                     джудже  Клик-клак.

 

 

 

                                  СПОМЕН  ЗА ПРИКАЗКА

 

                                                  Пролог:

                                    Тази нощ ще дойдете

                                    от приказните светове.

                                      Смешници тъжни,

                                        поети смешни,

                                         велики умове.

                                      С какво да ви посрещна

                                                аз сега?

                                        С мезета скъпи и вина?

                                         С кое?… С наливното…

                                          С него свикнахме -

                                                    поне.                    

 

                                                  Изповед:

                                    Бяга на времето бързият влак.

                                       Клик-клак, клик-клак…

                                           При мен остана

                                          измислено джудже,

                                             безумен веселяк -

                                                  Клик-клак.

                                              Ела. До мен седни.

                                              От евтиното вино

                                                си пийни. И пак…

                                         Клик-клак, Клик-клак …

                                              Не бягай! Дай ръка!

                                                     Чудак.

                                           Накуцваш ти. Но утре,

                                               двамата, до мрак,

                                                ще минем през света..

                                            Клик-клак, Клик-клак…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...