9.11.2010 г., 23:25

Спомен за приказка

578 0 5

                                                                          В операта “Хофманови приказки”

                                                                     от Жак Офенбах  има едно незабравимо       

                                                                                     джудже  Клик-клак.

 

 

 

                                  СПОМЕН  ЗА ПРИКАЗКА

 

                                                  Пролог:

                                    Тази нощ ще дойдете

                                    от приказните светове.

                                      Смешници тъжни,

                                        поети смешни,

                                         велики умове.

                                      С какво да ви посрещна

                                                аз сега?

                                        С мезета скъпи и вина?

                                         С кое?… С наливното…

                                          С него свикнахме -

                                                    поне.                    

 

                                                  Изповед:

                                    Бяга на времето бързият влак.

                                       Клик-клак, клик-клак…

                                           При мен остана

                                          измислено джудже,

                                             безумен веселяк -

                                                  Клик-клак.

                                              Ела. До мен седни.

                                              От евтиното вино

                                                си пийни. И пак…

                                         Клик-клак, Клик-клак …

                                              Не бягай! Дай ръка!

                                                     Чудак.

                                           Накуцваш ти. Но утре,

                                               двамата, до мрак,

                                                ще минем през света..

                                            Клик-клак, Клик-клак…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...