Спомен за село
СПОМЕН ЗА СЕЛО
Насън поведе ме пътека
към милото ми село.
С ръка разплаках
счупената порта.
Ръждясала отдавна
едва ми проговори:
„Върна ли се, чедо?
Чакам те отколе.”
Покани ме да вляза в двора.
С глухите си стъпки
разсъних аромат на джоджен
и на алени божури.
В мътните стъкла надникнах -
до огнището трикрако столче
закуцука,
от гърнето, дето баба
бобец на чорбица е варила,
паяче опарено избяга.
Прежда замърмориха
хурка и вретено,
а чекръкът затанцува.
От притихналия стан
потече черга - шарена магия.
Под иконата на Свети Георги
пламък замъждука.
Мълчаливи сенки,
уморено гръб превили
пред вкусен качамак
на паралия
аз видях.
Момиче и момче
от паничка пъстра
мед с малки пръсти вкусват.
Гледах със сърцето и душата
маминия детски спомен.
Спомен
за диканята на чистия харман,
за бучки захар във престилка
и песните на дядо с внуче.
Сладък спомен
за село, за козле,
за вярно куче.
За принцеса
с малко братче.
За силните ръце,
за угрижено лице...
За моите предци.
Води ме насън пътека
към маминото село.
Тихо! Не ме будете още!
© Илиана Петрова All rights reserved.
