Sep 2, 2021, 7:40 PM

Спомен затрептя

  Poetry » Love
1.2K 1 3

 

На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…

 

Отдавна е било, но ето
че спомен в мене затрептя
и тича пулсът на сърцето
макар не чакам аз сега.

 

Годините отдавна вече
отнели някоя мечта
и по лицето ми потече
защо ли… пареща сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...