Sep 2, 2021, 7:40 PM

Спомен затрептя

  Poetry » Love
1.2K 1 3

 

На улицата някой чака,
кого ли той това не знам,
но спрях и нещо в мен заплака,
че някога аз чаках там…

 

Отдавна е било, но ето
че спомен в мене затрептя
и тича пулсът на сърцето
макар не чакам аз сега.

 

Годините отдавна вече
отнели някоя мечта
и по лицето ми потече
защо ли… пареща сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...