Спомени
От сън спомен няма,
но и от спомени няма сън.
Замислиш ли се, те те изгарят.
Остава тишина. Нито тон, нито звън.
В нощта, когато сам останеш
и няма нещо да те разсее,
тогава и двамата знаем –
най-трудно е да се смеем.
В мислите ти щом не е спокойно,
сърцето ти когато се свива,
тогава изчезва и сънят, и покоят.
И нощта така си отива.
Понякога даже и плачем,
а после горделиво бършем сълзи.
Сутринта се усмихваме, сякаш
няма нищо и не ни боли.
И минаваме мемориално през дните,
а после по цели нощи не спим.
Спомени наши, защо ни горите?
Очаквахме с вас да се тешим.
Р. Братанова
© Рали All rights reserved.
