Минало, обръщам се назад - празно е.
Чува се само песента на щуреца.
Минало, тъй нашепва тихо, едва уловимо.
Чува се само песента на щуреца.
Минало, обръщам се назад, къде си сега,
в дебрите на съзнанието някъде си се скрило?
Минало, само твойте образи, само твойте филми
в тъмнината виждам нощем.
Свири песента на щуреца.
Минало, обръщам се назад,
вятърът страниците ти пожълтели развява...
Минало, отиде си, сега защо?
Свири песента на щуреца.
Не се получи май, но...
© Вили All rights reserved.
п.с.Прекрасен стих,както повечето ти,само се учудвам как може да си преживяла толкова-да го кажем "различни"неща и да намираш сили да пишеш