Jul 17, 2008, 10:38 AM

Спомени... 

  Poetry » White poetry
574 0 7
 

Минало, обръщам се назад - празно е.
Чува се само песента на щуреца.
Минало, тъй  нашепва тихо, едва уловимо.
Чува се само песента на щуреца.


Минало, обръщам се назад, къде си сега,
в дебрите на съзнанието някъде си се скрило?
Минало, само твойте образи, само твойте филми
в тъмнината виждам нощем.
Свири песента на щуреца.

 

Минало, обръщам се назад,
вятърът страниците ти пожълтели развява...
Минало, отиде си, сега защо?
Свири песента на щуреца.

Не се получи май, но...

© Вили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Погледни напред към бедещето...миналото е важно но човек е длъжен да носи своето бреме и ...това може да става само от тук нататък

    п.с.Прекрасен стих,както повечето ти,само се учудвам как може да си преживяла толкова-да го кажем "различни"неща и да намираш сили да пишеш
  • Човек не бива да живее в миналото или заради него!Чувството ми е до болка познато,но не е важно какво е станало,а какво ще стане!Прегръщам те!
  • И аз я чух... Песента на щуреца...
    Колко хубаво си я пресъздала... Гали ушите ми!..
    А миналото.. е минало...
    Прегръщам те, миличка!
  • Чувам само щурчова песен...
    Миналото е минало.
  • Човек е това, което е неговото миналото, и което иска от своето бъдеще! Има моменти от миналото, които трябва да си идат, и такива, които трябва да останат!
    Прекрасна си в поезията си!
    Прегръдки!
  • малко ли е да чуваш песента на щуреца...
    а миналото да си остане там където е...а ти върви напред...
    очакват те страхотни случвания...знаеш...с много обич, мила Вили.
  • Но...!
    Хубаво е, че го има!
    Поздрав!
Random works
: ??:??