Вървя покрай стария училищен път
и спомен в мен напира,
а слънцето блести
напомня ми за хубавите стари дни,
когато по-силно и от слънце греех,
когато щастие и любов над мене бяха.
Любовта си ти, а с теб дойде
и пролетта в моето сърце
и разцъфтяха се усмивки,
песни и любов, но всичко бързо отлетя,
само спомени остават и зимата нахлу
студена в моята душа.
© Ивелина Мондешка All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
