Вървя покрай стария училищен път
и спомен в мен напира,
а слънцето блести
напомня ми за хубавите стари дни,
когато по-силно и от слънце греех,
когато щастие и любов над мене бяха.
Любовта си ти, а с теб дойде
и пролетта в моето сърце
и разцъфтяха се усмивки,
песни и любов, но всичко бързо отлетя,
само спомени остават и зимата нахлу
студена в моята душа.
© Ивелина Мондешка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
