Вървя покрай стария училищен път
и спомен в мен напира,
а слънцето блести
напомня ми за хубавите стари дни,
когато по-силно и от слънце греех,
когато щастие и любов над мене бяха.
Любовта си ти, а с теб дойде
и пролетта в моето сърце
и разцъфтяха се усмивки,
песни и любов, но всичко бързо отлетя,
само спомени остават и зимата нахлу
студена в моята душа.
© Ивелина Мондешка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
