Споменът за две очи

Apr 10, 2011, 11:23 AM

Poetry » Phylosophy

473 0 1

"Споменът за две очи"

О, скръбен миг!
Сърцето ми разбито е на части,
захвърлено като ненужна вещ сред храсти,
и чудя се какво да сторя,
и ден, и нощ безсънен като в сън говоря.

Не смърт причина е за мойта мъка,
а ориста зловеща на любовната разлъка,
когато някой с гняв си заминава
и нищичко след него не остава.

Избяга любовта и без да каже нито дума,
прокле ме, както кълнат с черна чума,
и ето - уж вече много време мина,
уж лято е, а в мен е зима.

В звездите по небето виждам само нейните очи,
а шепотът потаен на листата за нея само ми мълви,
и всяка песен, всеки звук,
напомнят ми, че някога била е тук.

Злощастни дни!
Как тежко е да скитам сам,
а накъде - дори не знам,
и няма сила сякаш в този свят
от старец пак да ме превърне в млад.

Лежа във мрака и се питам -
защо със прилепите не отлитам,
защо вървя по таз земя, защо живея,
когато мога в тъмнината да се рея!?

И там ще бъда истински свободен,
а не от тежки мисли, колебания прободен,
ще чувствам само празнота -
заместник зъл на любовта!

Да! Страшно е наистина Отвъд -
там, гдето черни сенки спят,
но знам поне - не ще боли
от спомена за две очи...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ZAPP (Запрян Колев)

2011-04-10T15:17:26+03:00

Погледни в душата си и открий прашинка някаква , добра надежда.Напиши стих оше щом я зърнеш.Така бавно ,но сигурно ще подхванеш силен огън.Тогава ще се появи и Любовта.Опитай!Поздрав!