Спомни си...
Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна.
Че ти не можеш вече да ме нараниш.
Но ти направи ме разстроена, лабилна.
Успя да ме измамиш и опозориш.
Накара ме и да не зная аз коя съм.
Да мисля, че съм подлост и измама.
И питам се - дали съм се надрасла,
дали съм истинска, или ме няма?
Какво постигна във живота?
Остави ме да бъда толкова сама.
За мен да бъдеш само и единствено робота,
когото някога обичах, лъгана в тъма.
А днес ми каза "твоето момиче"...
Така ти никога не ме наричай вече...
И щом не ме обичаш, аз защо да те обичам???
От живота ми отдавна си така далече...
Ти толкова безмилостен към мене беше!
Така ужасен, груб, студен.
Не ми помогна никога, когато ме болеше.
Отдавна ти отрече се от мен!
И твоите думи - грозни, жлъчни, нараняващи,
във мене ще кънтят до сетния ми дъх.
Нанесените удари, вините оскърбяващи,
с които ме накара да се чувствам като плъх.
Така от тебе се нуждаех,
ала днес привикнах и без тебе да се боря.
Да бъда като всички, да те има - това желаех,
но не можех нищо аз да сторя.
Една жена на този свят ми даде всичко.
Дори и това, което ти отне ми.
Една жена на този свят ще уважавам и обичам,
защото бе до мен във болки и проблеми.
И само тя - моята любяща майка
ще има мен и помощта ми чак до края.
Ти за мен си просто минало, утайка,
която да поглеждам даже не желая.
Спомни си колко зло си сторил.
Спомни си и какво ми обеща.
Спомни си, че за мене никога не си се борил.
Спомни си, че аз някога ти казвах мой БАЩА!!!
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна.
Че ти не можеш вече да ме нараниш.
Но ти направи ме разстроена, лабилна.
Успя да ме измамиш и опозориш.
Накара ме и да не зная аз коя съм.
Да мисля, че съм подлост и измама.
И питам се - дали съм се надрасла,
дали съм истинска, или ме няма?
Какво постигна във живота?
Остави ме да бъда толкова сама.
За мен да бъдеш само и единствено робота,
когото някога обичах, лъгана в тъма.
А днес ми каза "твоето момиче"...
Така ти никога не ме наричай вече...
И щом не ме обичаш, аз защо да те обичам???
От живота ми отдавна си така далече...
Ти толкова безмилостен към мене беше!
Така ужасен, груб, студен.
Не ми помогна никога, когато ме болеше.
Отдавна ти отрече се от мен!
И твоите думи - грозни, жлъчни, нараняващи,
във мене ще кънтят до сетния ми дъх.
Нанесените удари, вините оскърбяващи,
с които ме накара да се чувствам като плъх.
Така от тебе се нуждаех,
ала днес привикнах и без тебе да се боря.
Да бъда като всички, да те има - това желаех,
но не можех нищо аз да сторя.
Една жена на този свят ми даде всичко.
Дори и това, което ти отне ми.
Една жена на този свят ще уважавам и обичам,
защото бе до мен във болки и проблеми.
И само тя - моята любяща майка
ще има мен и помощта ми чак до края.
Ти за мен си просто минало, утайка,
която да поглеждам даже не желая.
Спомни си колко зло си сторил.
Спомни си и какво ми обеща.
Спомни си, че за мене никога не си се борил.
Спомни си, че аз някога ти казвах мой БАЩА!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
