Спомни си...
Спомни си тъжните сълзи, които уж проливаше за мен,
Спомни си как ме молеше да остана само още един ден...
Спомни си как ме чакаше вечер притеснен и казваше, че обичаш само мен,
Помниш ли? Или забрави как умираше за мен?
Как да дишам? Ти не ме остави. Уж сърцето ти беше в мой плен...
Помниш го, нали така?
Аз обаче помня още неща...
Вещ за тебе бях в любовта,
вещ със сърчице отнета...
Душата ми безцялостно побори, дори да дишам не можех,
чувствата ми ти отвори и ги събори...
Сега те чака любовта...
Знам, че за мен няма да има и капка сълза,
но ти не го проумя...
Желая ти любов и щастие,
без никакво препятствие...
Дано сълзите не забравиш,
и споменче за мен оставиш...
Върви и забрави за мен,
но знам, че ще се върнеш някой ден...
Не си прави труда, а забрави,
защото някой ден ще страдаш от чувствата си и ти...
© Ивон Димитрова All rights reserved.
