29.02.2008 г., 18:16 ч.

Спомни си... 

  Поезия » Друга
2315 0 3

Спомни си тъжните сълзи, които уж проливаше за мен,
Спомни си как ме молеше да остана само още един ден...
Спомни си как ме чакаше вечер притеснен и казваше, че обичаш само мен,
Помниш ли? Или забрави как умираше за мен?
Как да дишам? Ти не ме остави. Уж сърцето ти беше в мой плен...
Помниш го, нали така?
Аз обаче помня още неща...
Вещ за тебе бях в любовта,
вещ със сърчице отнета...
Душата ми безцялостно побори, дори да дишам не можех,
чувствата ми ти отвори и ги събори...
Сега те чака любовта...
Знам, че за мен няма да има и капка сълза,
но ти не го проумя...
Желая ти любов и щастие,
без никакво препятствие...
Дано сълзите не забравиш,
и споменче за мен оставиш...
Върви и забрави за мен,
но знам, че ще се върнеш някой ден...
Не си прави труда, а забрави,
защото някой ден ще страдаш от чувствата си и ти...

© Ивон Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей,Ивон,мисля,че трябва да се постараеш,ако искаш да превърнеш тази изповед в стих.Няма никаква ритмика,а римите мен-ден-мен-плен...не звучат добре.Има някои неприятни повторения,които можеш да избегнеш лесно,както и прекалено дългите редове.Представено в този вид произведението ти звучи хаотично.Няма никаква хармония.Не коментирам тематиката,на която пишеш,всяка тема може да е подходяща,ако се потрудиш.
    Успех!
  • Това не бих го нарекла стих, а някакво словоизлияние по-скоро!
  • Много е хубаво изпълнено с много чувства.Поздравявам те за чудесния стих преливащ от емоции.
Предложения
: ??:??