Спомняй си ме
ще ми е хубаво да зная...
Спомняй си ме и ме раждай на света
ще ми е нужно да го виждам,
така значим и смислен
през теб и твоите очи.
Спомняй си ме и ме връщай към живота
така красив през теб преминал,
подаряваща мечта реална,
помогни ми да подишам.
Спомняй си ме и ме искай страстно
да пристигна пак полезен.
Да почувствам, пак за малко да се смея
и после смел като замина…
Спомняй си ме и ме викай, за да дойда
нетърпеливо да потърся смисъл
и причината да дойда,
и на ново всичко да открия.
Спомняй си ме в теб понякога
ще ми е хубаво да зная, че те има,
а със теб и мене ще ме има.
© Валентин Илиев All rights reserved.
