Спомням си ласките нежни на нощния бриз,
още щурците с тревожните песни
и над главите безкрайния сребърен вис,
дето се губи в просторите звездни.
Свежият въздух ухаеше сладко над нас,
сякаш в дихания сладки – упойни,
цъфнали рози разпръсваха в късния час
свойте послания нежно – любовни.
Сгушена в мойте прегръдки тръпнеше ти,
плаха сред толкова призрачни сенки,
слушах как сладко и тихо гугукаше си
в тъмното думите мили – вълшебни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up