Спор

Poetry » Philosophical, Other

907 1 2

Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?

Колко пъти ще съм начело във черния списък?!

Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!

Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!

Ти не искаш да приключваме спора?! Добре...

Ще ме мачкаш, притискаш и смилаш докрай!

Но нито един твой довод не ще ми опре!

Гледам в синьото на просторите, и това знай!

© Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Котешкият нокът на времето раздира
всички търсещи импулси и мигове на смирение...
И остава стремежът към всеопрощаваща любов…
...
Така де... няма да се предаваме. Приемам, че всичко, което се случва, е за добро, Миночка.

2021-08-17T07:58:18+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Герой момиче, хареса ми! Ако човек, дори за миг се отдаде на депресивни моменти , с него е свършено, затова, само напред! Поздрав !

2021-08-14T17:13:31+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0