Спор

Поезия » Философска, Друга

919 1 2

Госпожо Съдба, колко ли пъти ще ме отписваш?

Колко пъти ще съм начело във черния списък?!

Благодаря, закалú ме! Забрáви, че имам приятели!

Не успя да изриташ детското в мен и мечтите ми!

Ти не искаш да приключваме спора?! Добре...

Ще ме мачкаш, притискаш и смилаш докрай!

Но нито един твой довод не ще ми опре!

Гледам в синьото на просторите, и това знай!

© Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pavli (Павлина Петрова)

Котешкият нокът на времето раздира
всички търсещи импулси и мигове на смирение...
И остава стремежът към всеопрощаваща любов…
...
Така де... няма да се предаваме. Приемам, че всичко, което се случва, е за добро, Миночка.

2021-08-17T07:58:18+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Герой момиче, хареса ми! Ако човек, дори за миг се отдаде на депресивни моменти , с него е свършено, затова, само напред! Поздрав !

2021-08-14T17:13:31+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0