Тази сутрин Мечо стана,
метна бързичко юргана,
скокна бързо от леглото
и облече си трикото.
Баничката си погледна,
но към нея не посегна.
Маратонките завърза
и към фитнеса забърза.
Тъй спортиста ни напет
вече е голям атлет.
Целият във пот облян,
пъшка нашият мецан,
иска вече да е фин,
снажен, силен господин -
да не му се смеят всички
зайчета, сърни и птички.
© Валка All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
