Aug 14, 2020, 4:50 PM

Справедливост

  Poetry » Other
1.1K 0 0

 

На...

 

Запраща без милост ръка на съдбата

към хората всичко, което заслужават.

Фина жестокост, лъжовно доверие –

на кого и по колко от тях сама преценява.

 

Издава присъди според своето мнение,

безгрешно удобно за светлото бъдеще.

Вечер, без дори капка съмнение,

щастливо се радва от делата в къщи.

 

За свой любим цвят е избрала кръвта

без значение тя от кого е.

Загробва спомени самотна душа

и радост носи ни вълчия вой.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...