Sep 4, 2011, 5:13 PM

Спри

  Poetry » Love
965 0 2

Спри! Не! Недей! Не се приближавай!

Не искам да видиш, че ме боли!

Отивай при нея! Не ме заблуждавай,

че сърцето ти късат моите сълзи!

 

Не искам да слушам от теб вече нищо.

Аз зная, че всичко за теб е игра.

Не исках да те обичам, но пак дадох всичко.

а ти най-жестоко се с мен подигра.

 

Отивай! Върви си! Недей се обръща!

С нея си тръгвай - не те искам аз!

Омайвай ти друга с онез нежни думи,

с горещите ласки, със сладкия глас.

 

Спри! Не! Недей! Не се приближавай!

Отивай със нея - аз мога без теб!

Върви, без да спираш и без да помисляш

за това, че бил си щастлив някога с мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Янева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...