Óблако, небéсн дъждотворец!
Спри над мен. Недей ме подминавай!
Надникни през моят стар прозорец.
Стреснах ли те, друже? Извинявай!
Първо две-три капки ми пратѝ,
но да бъдат те големи, тежки.
Да изтрият всичките следи,
що направили са мойте грешки.
После ситно, ситничко валѝ,
да замрежиш прашните стъкла.
Да измиеш пагубни беди,
що ми стори врáжата ръка. ...