Спри над мен
Óблако, небéсн дъждотворец!
Спри над мен. Недей ме подминавай!
Надникни през моят стар прозорец.
Стреснах ли те, друже? Извинявай!
Първо две-три капки ми пратѝ,
но да бъдат те големи, тежки.
Да изтрият всичките следи,
що направили са мойте грешки.
После ситно, ситничко валѝ,
да замрежиш прашните стъкла.
Да измиеш пагубни беди,
що ми стори врáжата ръка.
И накрая сипвай из ведро!
Да поплачем заедно сега.
За това що нявга е било.
За това, че мина младостта.
© Хари Спасов All rights reserved.
