Спри се
Умирам.
Мълчиш примирено и ти,
а аз събирам
разбитите вече мечти.
Спри се!
Не тръгвай! Ела...
Върни се!
Не потъвай във тая мъгла...
Сърцето ми мълчи.
Живея.
Шепнат тихо твоите очи,
а аз копнея
за последните изгубени лъчи.
Тичам.
А няма вече брод...
И те обичам!
Ранена от тоя живот...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.