Черно като въглен днес е моето сърце,
едва тупти, а всъщност как пулсира.
Един избра от всички други цветове,
живеейки, то бавно днес умира.
Разлагат се усмивките изгонени,
а страховете кискат се на дъното.
Слънчевите чувства са прогонени.
Ридае горестно душата в тъмното.
Тичам без въздух по самотни алеи.
Усмихва се злокобно минувач симпатичен.
Мъж дарява на жена орхидеи.
А аз пак бягам от тоя живот апатичен. ...