Спрях да те обичам
Знаеш ли какво ми е отвътре...
Знаеш ли каква пустиня съм без вятър?
Двете бури - Любов и Омраза настървено се хапят
и малко преди да победи едната,
се самоизяждат.
Настават тъмни времена и безлюдни късове
в мен се надробяват до атоми.
Замирисва на дъжд,
но не вали...
Когато се прегърнат телата ни,
се настанява в гърдите...
Не, пак нищо,
а пустинята с нож да я режеш.
Жилавата ù плът сякаш търмъци я решат
и нанизват се между зъбите им
листа.
Тепърва ще дебне страшното -
лицето ми като платно е,
статично и еднакво...
а пещери сами се дълбаят между ръцете.
Витае в тях и нощ и ден грешното -
динамитна тишина и стрелки, изподрали
кръвта ми,
но не на времето...
а на пясъчния часовник - сърцето.
© Стеляна All rights reserved.
