Sep 15, 2009, 11:44 AM

Спряла времето

  Poetry
1.1K 0 12

 

 

Разделени от време.
Разстояния. Понятия.
Не те докосвам,
но съм с теб.
В стъпките ти стъпвам.
Следи заченати.
Покрити с пясъците
на забрава.

Вселената е малка.
Планетите не се въртят.

 

Запечатвам сълзите си
в океани.
В безсмъртие.
И ще съм точно там.
В пространството.
Спряла времето. 
Целунала мига.

 

Безпаметни са дните.
Нощите са живи.
Калейдоскоп от
преминаващи съдби.
Лято. Зима.
Утре ще е днес.
Заченала една любов.
Ще се родя за теб
и в следващия си живот.

 



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прегръщам ви, приятели!
    Благодаря!
  • "Ще се родя за теб
    и в следващия си живот."
    Невероятна си!
  • Браво!
  • Как го правиш, Мими? Аз едва докосвам миговете, а ти ги целуваш. Прекрасница си.
    П.П.: Благодаря ти, че сподели за щастието, което те очаква на страницата ми! Да ви е светло, красиво и обично и на тримата!
  • Прекрасно!
    Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...