Спускат годините тежки завеси...
Спускат годините тежки завеси,
но светлината е в мен, и струи...
още ги мога онези летежи,
с които достигам бряг от лъчи.
Изгреви палят душата с познание,
че всичко е преходно във този свят.
Залези багрят сърцето с копнение
и птици любовните песни пак пеят.
Роза и цвят бях в букета уханен.
Днес съм във кошница узрелия плод.
Есенна, песенна по пътя нелесен
още живец съм във този живот.
Нищо, че момичето в мен е заспало.
Ще се събуди, и пак ще реди
строфи за слънце и зърно узряло,
с които душа и сърце да засити.
Всяка година дар е от Бога,
и нека се трупат върху ми!
Колкото имам, аз повече мога
да ви дарявам от себе си!
Нека годините спускат завеси.
С изгреви розови аз помъдрявам!
Нека пак има пролети бели!
С есен красива не остарявам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ето! Най-накрая пак си ти. Хубаво. А иначе - древните мъдри са казали, че искат да остареят, да са много стари - ами това просто означава, че много дълго са живели и са се радвали на живота. Част от тази ясна, важна екзистенциална философия може да се прозре и в твоето стихотворение, но ако се вгледаме. Радвам се, че си тук!
-
Поздравления, Джейни! Откривам много светлина и топлина в твоите стихове! Очарователно!
-
Още можеш, разбира се...
-
Благодаря ви! Още малко време, и ще бъда тук за да ви чета, да ви се радвам, и да споделям !
-
Честито и от мен! Да си щастлива
със простичкото щастие на влюбена.
Животът с шепи обич да разлива
така че да не ти се иска друго -
Приятно и топло! Поздрави!
-
Бъди честита, Джейни!
И все още СИ онзи живец
Липсваш тук, да знаеш :* -
Честит рожден ден, Женичка!
Не пускай старостта да влезе, събуди момичето заспало и лети!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
