Спускат годините тежки завеси...
Спускат годините тежки завеси,
но светлината е в мен, и струи...
още ги мога онези летежи,
с които достигам бряг от лъчи.
Изгреви палят душата с познание,
че всичко е преходно във този свят.
Залези багрят сърцето с копнение
и птици любовните песни пак пеят.
Роза и цвят бях в букета уханен.
Днес съм във кошница узрелия плод.
Есенна, песенна по пътя нелесен
още живец съм във този живот.
Нищо, че момичето в мен е заспало.
Ще се събуди, и пак ще реди
строфи за слънце и зърно узряло,
с които душа и сърце да засити.
Всяка година дар е от Бога,
и нека се трупат върху ми!
Колкото имам, аз повече мога
да ви дарявам от себе си!
Нека годините спускат завеси.
С изгреви розови аз помъдрявам!
Нека пак има пролети бели!
С есен красива не остарявам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
