Nov 23, 2005, 2:49 PM

Сред сумрака на топлата стая

  Poetry
1.4K 0 2
Сред сумрака на топлата стая
ръцете си жадно преплитаме,
дали е миг или вечност - не зная,
дали е посока или безцелно се скитаме.
Сред сумрака на топлата стая
устни нежно наслада рисуват,
в едно сливат се ада и рая,
в ангелски грях телата танцуват.
Сред сумрака на топлата стая
ние пиеме капки любов
и на залеза чакаме края,
и посрещаме изгрева нов . . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дени All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...