Не е честно да ме храниш с надежда,
когато над деня се стеле нощта.
И не, не това ми съдбата отрежда,
да изживявам лъжа след лъжа.

Не си мисли, че щом нощем заспя
не се събуждам облян във сълзи,
как в  кошмар се превръща съня,
и как всичко това ми тежи.

Много неща искам да кажа, а ми е тежко
да прочитам същите думи "до после, любов"
 да обещавам всеки път все по-горещо
"утре отново те чакам, ще съм готов".

Не мисля, че някога с моите очи
ще те видя да се усмихваш пред мен.
Всяка капка надежда се разтопи –
не ще настъпи този тъй чакан ден.

Така че спи в своите сънища сладки,
моя малка, прекрасна, луна.
Терзан от мъчения, среднощни и кратки,
ще изкарам някак до сутринта.