Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”.
Тогава гледам го в очите.
Попивам всичко между нас:
различията, любовта, мечтите.
Понякога съм само онова,
което драсвате и то ви пали:
хартия, съчки, спомени, слова…
А после?! Няма кой да ви пожали.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Ади, Да Бъде и за Теб прекрасна вечерта. (от спама се раждат новите идеи) 
Драго ми е, че сподели!
Е, човек разполага със съвсем ограничен избор за рождена дата, а и зодиите, в днешно време, не са това, което бяха.paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
