Аз зрея в крехката Ви плът.
Износва ме – като огнище.
И в мислите ѝ слагам прът.
Не би могла да ме разнищи.
Да, топля зиме общото ни “Аз”.
Тогава гледам го в очите.
Попивам всичко между нас:
различията, любовта, мечтите.
Понякога съм само онова,
което драсвате и то ви пали:
хартия, съчки, спомени, слова…
А после?! Няма кой да ви пожали.