Среща
Китарата
дочака пролетта.
Разлистиха се в парка
стъпките на минувачите.
Реката се смири.
Мигът замря.
Солта премигна
и погали сенките в клепачите.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Mar 21, 2017, 8:45 AM
Comments
Comments
-
-
Поздрави на "китарата" със "сенките в клепачите" за цялата образност и внушение на миниатюрата! От някого в "разлистените стъпки". -
-
-
Красиво, слънчево, пролетно!Уловила си мига! Поздрави, Лина! И честит Ден на поезията!
Editor's choice
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
