По своя собствен път – уверено
върви напред, дете!
С високо вдигната глава, поглед
в ниското не свеждай!
Усмихвай се и пръскай светлина,
дари на хората надежда!
Всеки – падал е в мрак, дете,
учи сърцето да прощава!
В душицата ми грейна светлина –
отново себе си раздавам!
Благодаря ти! И прости! Неволно
днес по пътя си те срещнах!
18. 05. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
