По своя собствен път – уверено
върви напред, дете!
С високо вдигната глава, поглед
в ниското не свеждай!
Усмихвай се и пръскай светлина,
дари на хората надежда!
Всеки – падал е в мрак, дете,
учи сърцето да прощава!
В душицата ми грейна светлина –
отново себе си раздавам!
Благодаря ти! И прости! Неволно
днес по пътя си те срещнах!
18. 05. 2017 г.
© Todor Nikolov All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
