Mar 3, 2007, 11:24 AM

Среща

Poetry

940 0 1

Тази вечер видях един непознат.
Беше съвсем обикновен -
като всички.
Учудих се,
защото той ми каза:
"Не се страхувай от бурите.
Аз ти вярвам."
И отмина.
Но между дланите ми
бе поникнало цвете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Мъничко подкрепа, една мила дума са в състояние да направят чудеса.
Поздрави, Нели!!!

2007-03-03T14:26:28+02:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0