Среща
Все по-изнервен подритвам бордюра,
тълпите от пешеходци следя
и все по-наглас се запитвам:
Защо ли те няма пред вас?
Но щом ти ще слезеш, щастлив съм,
щастлива е всяка минута пред вас.
Щом дойдеш ще питаш:
Отдавна ли чакаш?
А аз ще отвърна:
Не знам.
© Максим Недков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
