Среща
Все по-изнервен подритвам бордюра,
тълпите от пешеходци следя
и все по-наглас се запитвам:
Защо ли те няма пред вас?
Но щом ти ще слезеш, щастлив съм,
щастлива е всяка минута пред вас.
Щом дойдеш ще питаш:
Отдавна ли чакаш?
А аз ще отвърна:
Не знам.
© Максим Недков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
