Затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
Чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. За малко.
И рекох си: какво пък от това,
че може би греша. Е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност. ...