Среща с Бай Ганьо под маската на принц
Затварях си очите за нещата,
които иначе ми дразнят здравето.
Чертите в теб - ония, непознатите -
те бяха туй, което ме застави
за малко да поседна и да спра
да тичам все занякъде. За малко.
И рекох си: какво пък от това,
че може би греша. Е, жалко,
че сигурно ще пропилея време,
докато осъзная, че не си различен,
че всъщност си като ония - дребните,
и нито капка аристократичност.
И трябваше да се досетя, знам,
че маските се слагат много лесно,
и после в миг... и бум! и бам!
Ти май не си принц, а?... чудесно.
Чудесно. А сега, прощавай...
Тук... някак... работата ми привърши.
Върви със маски друг да заблуждаваш.
Прости ми, принце, приказката свърши.
Къде е с белите коне потерята?
Май стигнах до едно откритие...
Помислих си, че принца съм намерила,
а то... Бай Ганьо под прикритие.
15 март 10
© Люляк All rights reserved.
