Среща в зимата
Стара арфа в знойна гръд,
обич сладка в бяла гръд
и от лудост полетели с песен нежна
сред вихъра на зима снежна.
Пейте, арфи, таз волна песен,
свирете за срещите във ден чудесен,
че със стъпките ни и полето запява,
и небето синьо нещо светло преживява.
Ех, огън от арфата блести,
деца на любовта сме аз и ти.
© Йонка Янкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
