Сродни Души
Случайност ли беше, че ти ме откри,
без думи написахме нашия стих...
Светът сякаш спря да се върти, и
в тишина се родиха безброй звезди.
В очите ни жадно вселени блестяха,
душите ни тихо утихнаха в пристан.
Мечтите събудихме, сърцата запяха,
в един ритъм — на обич и вечност.
И времето бавно сега се разплита,
в ръцете ти всяка минута мълчи.
Дори тишината звучи безпогрешно,
когато се сливаме - обезумели от страст.
Няма въпроси, ни сенки, ни страх —
във нас се сбъдва небесна орисия.
Светът може цял да заспи под луната,
но ние сме будни — и вечни в единство.
© Силвия Ранкова All rights reserved.
