Стана тя, каквато стана,
ще спя таз вечер на тавана
при мишки миризливи,
щот добре се не бяхме скрили.
Стана тя, каквато стана,
жената хвана тигана,
започна с него по главата,
щот с друга съм бил в кревата.
Ето удар, втори, трети,
нужни са ми рицарски доспехи,
жена ревнива,
жили кат коприва.
Да видим сега
каква ще е моята съдба,
дали ще прости моята женичка,
или ще трябва да си търся нова сродна душичка.
© Иван Батев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
