Станала съм таралеж, почти
Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви,
баницата спретна ми, с късмети.
За дъга, щурчета и треви,
плахо спомен в сънищата свети.
Станала съм таралеж, почти,
на кълбо душата ми е свита.
С кърпени любови и мечти,
с вълците сърцето пак се скита.
Ти не лъжеш, знам, но обещай,
чаша чай и сладките от вчера.
И ще си направим светъл рай,
с ягодово сладко. От килера.
Там си пазя старите метли,
новата сега ще си я свия.
В полунощ ще разберем дали
с теб от чай ще минем на ракия.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
