Стара душа
Тя беше една стара душа...
Парите изобщо не я блазнеха;
не съдеше по външността,
недостатъците на другите не я дразнеха.
Тя виждаше най-доброто у хората,
а за лошото си затваряше очите;
не робуваше на предразсъдъците,
сама се справяше, преглъщаше сълзите.
Узряла бе още от детска възраст,
често четеше класически романи;
обожаваше да си измисля и да пише
- изписала е цели фермани.
Виждаше красотата в малките неща,
не се интересуваше от модата;
искрено вярваше в човечността
- такава й беше природата.
Тя беше стара душа,
а хората грабеха от нея с пълни шепи;
и всичко даваше им тя,
но за добрината й останаха слепи.
Тя беше една стара душа...
Да я опознаеш истински бе цяло бреме.
И никой никога така и не я опозна.
Старите души не са на мода в днешно време...
© Татяна All rights reserved.
