Старата година си отива
със всичките ни грешки и мечти...
Усмихвахме ли се, бяхме ли щастливи?
Дали обичахме и бяхме ли добри?
Дали избърсахме сълзите на приятел?
На просяк дадохме ли лев?
Поплакахме ли с някой в тишината?
Подадохме ли ръка на някой човек?
За Новата какво да пожелая?
Не искам много - само топлина,
искрица обич, малко нежност...
А другото е суета...
© Таня Симеонова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
