Старата лента
Имахме нужда от помощ….
Сами… изтървахме момента…
Трябваше някой да върне
на живота ни старата лента!
Да спре на местата където,
събирахме с устни росата…
Където си правихме сутрин кафето
и вързахме в пръстен дъгата…
Да задържи на пауза мига,
в който си казахме “да”,
докато ни присвие нещо в гръдта
и скрито изтрием сълза…
Да премине набързо през всички мечти
и през всички делнични грижи,
за да видим какво разруши
и направи дните ни сиви…
Да спре там, където лентата изтъня
и се прокъса…
Да я хванем здраво в ръце
и нежно с устни да я залепим
преди завинаги да се скъса…
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
