От рано на кея стоиш и хвърляш мрежата стара,
годините спря да броиш, носиш им само товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето!

Гларус край тебе кръжи, леко докосва водата,
дъхът тъй познат те гнети, грабва ти пак сетивата.
Ухае край теб на море, на риба, на сол, водорасли,
мирисът толкова скъп, с който деца са порасли.

В ръката държиш раковина, на слънцето ярко блести,
шумът ù с вълните се слива и тегли те в тез дълбини.
Ти слушаш я как ти разказва за всичко, което преди
живот и любов, и надежди с морето делял си, нали!

Отново във джоба я скриваш, забърсваш две влажни очи,
а мрежата празна прибираш, на кея отново вали.
Вълната излезе внезапно и днес няма риба, уви,
но може би там, от морето, надежда една улови!