Jan 6, 2017, 4:15 PM

Старци 

  Poetry » Other
2752 20 24

Тук всеки ден по някой си отива.
Дочакал утро - не дочакал мрак...
Протяжно вие музиката жива.
Пристъпват старците от крак на крак.

 

Държат в ръце износени каскети,
и тихичко подсмърчат на студа...
Старица стиска някакво букетче.
А утре... на кого ли е реда?

 

На портичката - катинар ще хлопне...
Самотно ще белее некролог.
Ще легне гладно кучето сиротно -
стопанинът му ще вечеря с Бог...

 

В зори, по тъмно - минувач случаен 
коричка ще подхвърли през плета.
За всеки случай - песа ще залае...
Но... хлебеца ще вземе, след това.

 

Камбаната - и утре ще забие.
Отиват си - един, подир един...
Днес синкав пушек няма да извие
поредният осиротял комин.

 

Напролет, край срутените огради -
ще бухнат нарцисите - цвят до цвят...
Но няма да се върнат младите - 
с мотиката... градинки да редят.

 

А старците - ще си отиват скромно...
Един след друг, по тъжния си ред...
В мазето прашно, на ръждясал гвоздей,
виси, осиротял... един каскет.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много силно и трогателно стихотворение! За жалост това е реалността! Поздравления!
  • Страхотно!
  • Тъжно, истинско, достига сърцето !
  • Палома!
  • Много силно въздействаш, Гълъбина! Поздравявам те!
  • Тъжна картина от една още по-тъжна действителност...Благодаря ти, че имаш сърце и душа за такава силна социална поезия!
  • Палома, това е първото, което чета от теб. Това хваща за гърлото, обръща душата и пълни очите със сълзи. Скоро не бях чела нещо толкова силно. Петичка и отива в любими.
  • Тъжно и толкова близко да реалността
  • Гълъбина, не знам дали осъзнаваш колко сълзи и емоции предизвикваш в читателите си. Прекрасна си!
  • Прекрасно, прекрасно.
  • Напълно заслужава да влезе в учебник по Литература! Поздравления за хубавия текст!!!
  • Разплаках се. Отива в Любими.
  • !
  • Трогна ме! Поздрави!
  • yotovava (Валентина Йотова) Благодаря за този коментар - почувствах искреност. Да, аз наистина не раздавам похвали ни наляво - ни надясно... Не, че няма достатъчно талантливи поети в това пространство, но... аз наистина съм заета повече с това - да творя, да комуникирам с хората, които ми пишат, и... с куп други неща, извън поезията... И, ако принципа е - "лайкни - да те лайкна" - е-ха.... бих останала в това пространство съвсем сама... Но, за щастие - не е съвсем така. Благодаря ти, Валентина!
  • Тъжно и страшно... Накрая за жалост май остават само кучетата... Докогато може би и те не напуснат селото - овълчени от глад и сирота. . .
  • ето една качествена поезия, под която не се тълпят да коментират, защото Гълъбина няма да тръгне да раздава похвали наляво и надясно, а само ще ни радва със стиховете си, които извират от сърцето и стигат дълбоко.
  • Стиховете ти винаги хващат за гърлото! Защото са истински!
  • Тъжна картинка... въздействащ стих!
  • Жестока е старостта...!!!
    "Камбаната - и утре ще забие.
    Отиват си - един, подир един...
    Днес синкав пушек няма да извие
    поредният осиротял комин."
  • Така е. За два месеца на село вече са пет. Харесах!
  • Осиротяване... Тъжна, истинска, искрена и затова - въздействаща поезия...
  • За жалост има доста истина в това стихотворение.
    Толкова кътчета в страната ни опустяват,
    а младите, ех, младите ... те бягат ли, бягат ...
    Поздрави!
  • Много тъжно , но и за съжаление много вярно си го написала Гълъбино, чак ми се плаче..... но пък нали знаеш какво е излязло накрая от кутията на Пандора!!!
Random works
: ??:??