Старци
Тук всеки ден по някой си отива.
Дочакал утро - не дочакал мрак...
Протяжно вие музиката жива.
Пристъпват старците от крак на крак.
Държат в ръце износени каскети,
и тихичко подсмърчат на студа...
Старица стиска някакво букетче.
А утре... на кого ли е реда?
На портичката - катинар ще хлопне...
Самотно ще белее некролог.
Ще легне гладно кучето сиротно -
стопанинът му ще вечеря с Бог...
В зори, по тъмно - минувач случаен
коричка ще подхвърли през плета.
За всеки случай - песа ще залае...
Но... хлебеца ще вземе, след това.
Камбаната - и утре ще забие.
Отиват си - един, подир един...
Днес синкав пушек няма да извие
поредният осиротял комин.
Напролет, край срутените огради -
ще бухнат нарцисите - цвят до цвят...
Но няма да се върнат младите -
с мотиката... градинки да редят.
А старците - ще си отиват скромно...
Един след друг, по тъжния си ред...
В мазето прашно, на ръждясал гвоздей,
виси, осиротял... един каскет.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
