Старец
Старец
Над големия гараж,
там, на осмия етаж,
се открехва вратица.
Излиза душица.
Пооглежда се на прага
старче мило и благо.
Естествено - бели коси,
над челото кичур виси,
червендалесто лице
и закръглено телце,
ясно сини очи,
щастието в тях личи.
Със бастунче във ръката,
на главата кепе мята.
Стига до основите на блока.
Точно до пътеката широка.
И поема ежедневния си път,
a очите му не спират да искрят.
Децата палаво го поздравяват
и със усмивка отминават.
Колко хора го обичат!
Всички „Деди” го наричат,
aла той харесва псевдонима.
От прахта петаче взима.
Дава го на някой малчуган
с панталон окъсан и раздран,
Продължава да върви -
стъпка малка, втора, три.
Цветята полива със лейка
и сяда на зелената пейка
старият ни романтик
със чаровен, странен лик.
Той отдавна е самотник.
Още като бе работник,
бе починала жената
и остана със децата.
Сам сега е други няма –
сам със самотата си голяма,
обграден е от цветя,
от усмихнати лица.
Там на пейката зелена
там душата несломена
Мисли си за целия свят
таен и познат и непознат.
За хората, за миналото, за децата,
за стиховете, лирика, цветята,
за днес, за утре, миналия век
и за изкуството да си човек.
© Мария Страшилова All rights reserved.
Симпатичен образ е твоят Деди! 
Точно описание на дядо Мишо от нашия вход, само дето със закръгленото телце се разминава 
