Разглеждам стари снимки –
стари трепети, мечти
и нахлуват като сенки
отминали щастливи дни.
Очи познати се усмихват
от мигове застинали
и тъжно ми нашепват,
че са вече само спомени.
Там се връщам сякаш
при копнежи днес забравени -
искам да ги върна някак,
но само снимки са останали.
И се ражда мисъл мрачна,
душата ми пронизва –
дори и смисълът сегашен
албума просто ще допълва.
© Мартина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
